Снимки от България - Snimki Bulgaria

Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел"

Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец във Велико Търново. По своя архитектурен план тя е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория чифт свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба. Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство. На изток църквата завършва с полукръгла апсида. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръст са полуцилиндрични и преминават в стените под тях. По същия начин е решен и притворът. Към притвора е добавен и екзонартекс, свързан с галерия от юг. Източният край на галерията е затворен от малко помещение (параклис), с вход към олтара. В Похвалното слово за св. Йоан Поливотски от св. патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец. След падането на Велико Търново под османско владичество в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий (до 1393 г.).

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Гложенски манастир

Гложенският манастир е разположен в живописна местност в северната част на Стара Планина. Въпреки името си, той е по-близо до с. Малък извор отколкото до съседното с. Гложене. Построен е върху възвишение и отдалеч наподобява замък.

Руската църква

Храмът "Свети Николай Чудотворец", известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, една от емблематичните сгради на града. Градежът му започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветен пред 1913 г., в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храма-паметник на Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II.

Арменската църква в стария Пловдив

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Църква "Свети 40 мъченици"

„Свети Четиридесет мъченици“ е православен храм, паметник на културата, намиращ се в град Велико Търново и тясно свързан с историята на България.Според някои мнения църквата е съществувала още от 9 век под името „Рождество Богородично“ и е обновена, изписана и преименувана на „Свети 40 мъченици“ по решение на цар Иван Асен II в чест на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 година (денят на Свети 40 севастийски мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин.

Араповски манастир "Света Неделя"

Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква. Разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Манастирът е възникнал до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (някога наричано Арапово) през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението. Строителството е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир. Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний.

Дряновски манастир

През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм. Обновяването на манастира започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион. Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.

Гложенски манастир

Гложенският манастир е разположен в живописна местност в северната част на Стара Планина. Въпреки името си, той е по-близо до с. Малък извор отколкото до съседното с. Гложене. Построен е върху възвишение и отдалеч наподобява замък.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Араповски манастир "Света Неделя"

Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква. Разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Манастирът е възникнал до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (някога наричано Арапово) през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението. Строителството е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир. Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний.

Патриаршески манастир \"Св. Троица\" край гр. Велико Търново-от високо

Срещу Преображенския манастир, на десния бряг на Янтра, се намира един от най-старите манастири край Велико Търново - \"Св. Троица\". Възниква около 1070 г. Наричан е Асенов, Шишманов, Патриаршески. Свързан е с книжовната дейност на преподобния Евтимий Търновски до избирането му за патриарх през 1375 г. Завърнал се в България от Светогорските манастири на Атон към 1371 г., той се установява тук и създава прочутата книжовна школа, известна като \"Търновско училище\". Нейно дело е голямата правописна реформа и създадените езикови норми. Манастирската църква е издигната от уста Колю Фичето през 1847 година.

Преображенски манастир

Близо до В.Търново

Църквата Св.Св. Архангели Михаил и Гавраил с.Арбанаси

Ивановски скални църкви

В живописния каньон на река Русенски Лом на 12 км от град Русе се намира уникалният скален манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен като Ивановски манастир по името на близкото село. Включен е списъка на ЮНЕСКО с обекти от световно културно значение. Манастирът е бил обитаван от монаси в периода 13 - 17 в. Той коренно се различава от останалите скални манастири по своята структура. Някога скалните църкви са били над 40, а килиите - около 300. Те били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници, а християните отивали там на поклонение. Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви.

Съборна църква "Св.Троица" гр. Свищов

Православната църква "Света Троица" строена през 19в. е един от най-забележителните архитектурни и исторически паметници не само на гр. Свищов, но и на България. Строена от прочутия майстор Кольо Фичето, тя става свидетелка на изключително важни събития в историята на българския народ. Съхранил у себе си възрожденският дух на българите, този изключителен храм се нуждае от помощта ви за да пребъде през годините и да се съхрани за идващите поколения.

Пролет в Плаковския манастир \"Св.Пророк Илия\"

Плаковският манастир \"Св. пр. Илия\" Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина (в посока към кр. Килифарево), близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир \"Св. Николай Мирликийски Чудотворец\" Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 година, но не след дълго, при падането на България под турско робство, е бил разрушен, както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван.Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква \"Св. Илия\" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е просторна (19x7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира. През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели. Плаковският манастир е обявен за паметник на културата. Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква \"Св. Илия\" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е просторна (19x7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира. През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели. Плаковският манастир е обявен за паметник на културата.

Араповски манастир "Света Неделя"

Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква. Разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Манастирът е възникнал до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (някога наричано Арапово) през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението. Строителството е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир. Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний.