Снимки от България - Snimki Bulgaria

Изоставената църква

Изоставена църква в басейна на язовир Копринка, в района на с.Виден

Дряновски манастир

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г.

Дряновски манастир

Дряновски манастир

Чипровски манастир

Чипровският манастир е български православен манастир от Видинската епархия, разположен в долината на река Чипровска Огоста, на около 5 километра североизточно от град Чипровци. До манастира се стига по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна.

Църква "Св. апостоли Петър и Павел" във Велико Търново

Храмът "Св. Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс.

Троянският манастир “Успение Богородично”

Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично” лежи около 10 км. югоизточно от стария балкански град Троян в полите на Стара Планина. Построен на около 400 м. надморско равнище, най-големият манастир в Балкана е ограден от красиви гори и р. Черни Осъм. До Троянския манастир се стига лесно по асфалтирания път от гр. Троян за курортното селище Орешака.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Дряновски манастир

Дряновския манастир

Икони

Икони от 15-19 век в храмове от великотърновско

Дряновски манастир

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново. След въстановяването на манастира през 1945 г. в двора му бил издигнат мавзолей. В него са положени костите на загиналите. Близо до манастира е туристическата хижа \"Бачо Киро\". Една пътека от хижата води до Дряновската пещера, която също носи името Бачо киро. Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми. Прекрасни кътчета са Синия вир и ждрелото(каньонът) на Дряновската река. Светата обител е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, има печат в черквата.

Черепишки манастир

Черепишкият манастир "Успение Богородично" датира от Второто Българско царство - построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.), за което говори документ, съхраняван в Софийския църковен исторически и археологически музей. В периода на османско владичество Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана. В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите. През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански. В периода 1872 - 1876 г. манастира е посещаван и от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. "Успение Богородично" е посетен и от Иван Вазов през 1889 и 1907 г., а през 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда популярния пътепис "Българска Швейцария". В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, а в последно време е възстановена и реставрирана голяма част от манастира. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, пастирско богословския институт и софийската духовна семинария. Силно впечатление правят многото и живописни постройки на светата обител, повечето от които са построени към 1836 година от игумен Йосиф. Сред тях се откроява църквата "Св. Георги", която въпреки многобройните преустройства е запазила първоначалният си вид от 1612 година. и част от стенописите си (19-ти век, дело на поп Йоаникий), както и костницата, "увиснала" от стръмна скала върху една от сградите. Храма представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с обширно преддверие, открита галерия и островърх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година. Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Черепишки манастир

Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното, със своето разнообразие на природни забележителности, Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.)

Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец. Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В Гложенски манастир се намира музеят на Васил Друмев, по това време митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. Той произнася проповед против католицизма, защитавайки православието[1]. Това достига до католика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 година митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2] В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия. Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и красива панорама, която се вижда от самия манастир. До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси. След предварително обаждане и в определени периоди на годината - манастирът може да даде подслон на до двайсетина поклонници и посетители, които приемат да спазват манастирските правила.

Дряновски манастир

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново. След въстановяването на манастира през 1945 г. в двора му бил издигнат мавзолей. В него са положени костите на загиналите. Близо до манастира е туристическата хижа \"Бачо Киро\". Една пътека от хижата води до Дряновската пещера, която също носи името Бачо киро. Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми. Прекрасни кътчета са Синия вир и ждрелото(каньонът) на Дряновската река. Светата обител е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, има печат в черквата.

Патриаршески манастир Св.Троица

Патриаршеският манастир „Света Троица“ е български манастир, разположен на десния бряг на река Янтра в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от Велико Търново.

Патриаршески манастир \"Св. Троица\" край гр. Велико Търново-от високо

Срещу Преображенския манастир, на десния бряг на Янтра, се намира един от най-старите манастири край Велико Търново - \"Св. Троица\". Възниква около 1070 г. Наричан е Асенов, Шишманов, Патриаршески. Свързан е с книжовната дейност на преподобния Евтимий Търновски до избирането му за патриарх през 1375 г. Завърнал се в България от Светогорските манастири на Атон към 1371 г., той се установява тук и създава прочутата книжовна школа, известна като \"Търновско училище\". Нейно дело е голямата правописна реформа и създадените езикови норми. Манастирската църква е издигната от уста Колю Фичето през 1847 година.

Ивановски скални църкви

В живописния каньон на река Русенски Лом на 12 км от град Русе се намира уникалният скален манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен като Ивановски манастир по името на близкото село. Включен е списъка на ЮНЕСКО с обекти от световно културно значение. Манастирът е бил обитаван от монаси в периода 13 - 17 в. Той коренно се различава от останалите скални манастири по своята структура. Някога скалните църкви са били над 40, а килиите - около 300. Те били обитавани от монаси, много от които граматици и книжовници, а християните отивали там на поклонение. Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.