Снимки от България - Snimki Bulgaria

Сапарева баня

Църквата Св. Никола 12-13 век

Църква в град Елена

Зима в Елена. Църква.

Църквата Свети Никола в Дряново, построена от Майстор Колю Фичето

Пам. на култ. с национално значение, обавен в ДВ, бр.92 от 23.11. 1971 г.,1851 г. Сградата е трикорабна псевдобазилика с камбанария и купол, които са от дървен материал и не се изявяват в плана. Фасадите са с богата пластична украса с характерните фичевски елементи: вълнообразен кобиличен фронтон, сложно профилиран корниз, тристепенна аркада с вградени полуколонки над главния западен вход, малка сляпа аркада по дължината на стените. Монотонността на тежката каменна зидария се нарушава от полетата на правоъгълните, овалните и кръстовидните прозорци и от релефите на южната фасада. Камбанарията е осмостенна, с големи овални и засводени отвори в стените и шатровиден покрив; форми, които създават впечатление за лекота и извисеност. Във вътрешното пространство се открояват плавната извивка на балконите на емпорията и релефите с растителни орнаменти от капителите на колоните.

Гложенски манастир

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ се намира в близост до село Гложене, община Тетевен, Област Ловеч, на 12 км от град Тетевен. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец. Основан е в началото на XIII век, през 1224 година и реконструиран през XV—XVI век. Легендата разказва, че манастирът е построен от киевския княз Георги Глож, който е основал и дал името и на село Гложене. През XVIII век Гложенският манастир е една от средищните културни точки на България. В пределите на манастира се е укривал Васил Левски, като скривалището му се пази и до днес. В Гложенски манастир се намира музеят на Васил Друмев, по това време митрополит на Търновската епархия, с църковното име Климент. Той произнася проповед против католицизма, защитавайки православието[1]. Това достига до католика Княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 година митрополит Климент e осъден на “вечно” заточение в Гложенския манастир. Заточението му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.[2] В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, донесена от Глож при заселването му в местността. Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия. Понастоящем манастирът е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Вероятно това е българският манастир с най-просторна и красива панорама, която се вижда от самия манастир. До манастира има шосеен път. От автомагистрала "Хемус" се излиза при Ябланица, минава се през центъра на града, продължава се към село Малък извор. От Малък извор до манастира пътят е тесен, но с нов асфалт, разминаването на насрещно-движещи се леки коли е възможно само на определени места. Пътят е добре маркиран с табели на всички разклони. Автобуси преминават трудно. Пред манастира има два паркинга с обръщало за автобуси. След предварително обаждане и в определени периоди на годината - манастирът може да даде подслон на до двайсетина поклонници и посетители, които приемат да спазват манастирските правила.

Патриаршески манастир \"Св. Троица\" край гр. Велико Търново-от високо

Срещу Преображенския манастир, на десния бряг на Янтра, се намира един от най-старите манастири край Велико Търново - \"Св. Троица\". Възниква около 1070 г. Наричан е Асенов, Шишманов, Патриаршески. Свързан е с книжовната дейност на преподобния Евтимий Търновски до избирането му за патриарх през 1375 г. Завърнал се в България от Светогорските манастири на Атон към 1371 г., той се установява тук и създава прочутата книжовна школа, известна като \"Търновско училище\". Нейно дело е голямата правописна реформа и създадените езикови норми. Манастирската църква е издигната от уста Колю Фичето през 1847 година.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Чипровски манастир

Чипровският манастир е български православен манастир от Видинската епархия, разположен в долината на река Чипровска Огоста, на около 5 километра североизточно от град Чипровци. До манастира се стига по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна.

Църквата

Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец във Велико Търново. По своя архитектурен план тя е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория чифт свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба. Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство. На изток църквата завършва с полукръгла апсида. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръст са полуцилиндрични и преминават в стените под тях. По същия начин е решен и притворът. Към притвора е добавен и екзонартекс, свързан с галерия от юг. Източният край на галерията е затворен от малко помещение (параклис), с вход към олтара. В Похвалното слово за св. Йоан Поливотски от св. патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец. След падането на Велико Търново под османско владичество в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий (до 1393 г.).

Църква "Св. апостоли Петър и Павел" във Велико Търново

Храмът "Св. Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс.

Пролет в Плаковския манастир \"Св.Пророк Илия\"

Плаковският манастир \"Св. пр. Илия\" Плаковският манастир се намира на 18 километра южно от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина (в посока към кр. Килифарево), близо до селата Плаково и Велчево, и само на около два километра от Капиновския манастир \"Св. Николай Мирликийски Чудотворец\" Манастирът е основан по време на Втората българска държава, вероятно през 1280 година, но не след дълго, при падането на България под турско робство, е бил разрушен, както много други манастири. Около 1450 г. бил възстановен отново, но по-късно многократно (през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван.Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква \"Св. Илия\" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е просторна (19x7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира. През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели. Плаковският манастир е обявен за паметник на културата. Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква \"Св. Илия\" - рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. Тя е просторна (19x7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест масивни колони с капители и открит, засводен притвор. Над входната врата под нея неизвестен художник е изрисувал през 1852 г. Възнесението на пророк Илия, който е единствен стенопис в манастира. През 1845 г. Захарий Зограф изрисувал образа на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в манастира са запазени стари ръкописни и старопечатни книги. През 1865 г. Уста Колю Фичето изградил величествена 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и двуетажни жилищни крила в П-образна форма, но през 1949 г. при нов пожар голяма част от жилищните сгради отново изгорели. Плаковският манастир е обявен за паметник на културата.

Дряновски манастир

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново. След въстановяването на манастира през 1945 г. в двора му бил издигнат мавзолей. В него са положени костите на загиналите. Близо до манастира е туристическата хижа \\\"Бачо Киро\\\". Една пътека от хижата води до Дряновската пещера, която също носи името Бачо киро. Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми. Прекрасни кътчета са Синия вир и ждрелото(каньонът) на Дряновската река. Светата обител е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз, има печат в черквата.

Патриаршески манастир Св.Троица

Патриаршеският манастир „Света Троица“ е български манастир, разположен на десния бряг на река Янтра в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от Велико Търново.

Църквата Св. Висарион Смолянски

Църквата Св. Висарион Смолянски в гр. Смолян

Дряновски манастир

Дряновския манастир

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Църква "Св. апостоли Петър и Павел" във Велико Търново

Храмът "Св. Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс.

Патриаршески манастир Св.Троица

Патриаршеският манастир „Света Троица“ е български манастир, разположен на десния бряг на река Янтра в подножието на отвесните скали на Арбанашката планина сред Дервентския пролом, отдалечен на 6 километра северно от Велико Търново.

Патриаршески манастир "Света Троица"

Манастирът “Света Троица”, известен още и като Патриаршески манастир, е разположен на около 10 км. от античната крепост Царевец и старата българска столица Велико Търново. Намира се в прекрасна местност, в подножието на непристъпни скали.

Църквата Рождество Христово с.Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша.

Църква "Свети 40 мъченици"

„Свети Четиридесет мъченици“ е православен храм, паметник на културата, намиращ се в град Велико Търново и тясно свързан с историята на България.Според някои мнения църквата е съществувала още от 9 век под името „Рождество Богородично“ и е обновена, изписана и преименувана на „Свети 40 мъченици“ по решение на цар Иван Асен II в чест на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 година (денят на Свети 40 севастийски мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин.